Нашето общество все още се бори с осъзнаването на нуждата от постоянно съществуващи и подкрепяни доброволци
Георги Влайков е основател на ResQcare – https://www.resqcare.life/, организация, която се занимава с обучения за първа помощ на работа, на открито, в училище, в спорта. Той е и доброволец в сдружение \\\“Аварийно спасяване\\\“ – Пловдив, където отговаря за подготовката по първа помощ и спешна медицина на спасителите.
ДРАГАНОВ: Какви бяха първите Ви стъпки във доброволческата дейност и какво Ви мотивира да я превърнете в постоянна част от живота си?
ВЛАЙКОВ: От малък съм по планините, първите ми доброволствания са свързани с издирвателна акция на ПСС в Стара планина, там се включихме с приятели, тъй като бяхме в района и бяхме екипирани и познавахме добре района. През 2012-а един приятел – Антон Тодоров ме покани да се присъединим към тогава стартиращото формирование към общината и 2014 бяхме на наводнението в Аспарухово – Варна. С течение на времето бедствията следваха едно след друго, някои ежегодно като пожарите и с всяка година и нови тренировки и умения, които придобивах, бях все по убеден, че това е кауза, в която си заслужава да влагам и да развивам с всички сили.
ДРАГАНОВ: Кои събития във Вашата работа на терен най-силно са оформяли убежденията Ви за значението на доброволците в България?
ВЛАЙКОВ: Всяко голямо бедствие или пожар. Няма държава с света, която да има капацитета да се справи само с професионални служби с бедствие от голям мащаб. Виждал съм го и в редица държави в Европа. Хората имат нужда от ресурса на доброволците – често сме ходили на бедствия, където сме 2-3-4 пъти повече от спасителните служби, което е нормално. В тази работа човешкият ресурс е доста важен и сме виждали как сме полезни за колегите от пожарната – от леки задачи до специализирани дейности. С течение на времето те започнаха да ни припознават като важен спомагателен фактор и смятам, че ни уважават все повече. Конкретен пример…тази година имаше редица големи пожари на огромна територия – Пирин, Кресна, Струмяни, Понор и други. Някой продължиха седмици…ако нямаше доброволци, които всеки ден да ходят и помагат на изморените вече колеги от пожарната, някои от тези акции щяха доста да се проточат във времето.
ДРАГАНОВ: Как оценявате готовността на българското общество да реагира реално и адекватно при бедствия, а не само да съчувства отстрани?
ВЛАЙКОВ: Нямам висока оценка за съжаление. Това са реалностите. Подготовката отнема години, осъзнаване и постоянство. Повечето хора си мислят, че разбират, пълно е с „експерти“, които не са подушвали дим или не са били в реални условия, но пишат, преподават или създават у обществото нагласи, че всичко е ясно и могат да реагират. Други хора пък живеят с надеждата „на мен няма да се случи“, „има кой да дойде да го направи вместо мен“ и остават силно изненадани и разочаровани когато пожарна не долети за 10 мин за горския пожар в тяхното населено място. Превенцията все още е не напълно познат термин – хората трябва да се образоват и да тренират регулярно. Това е процес, който се опитваме да стартираме с Националната Асоциация на Доброволците в Република България с обучения за ученици, на някои от тях поне им е интересно. След редица безплатни обучения за възрастни смело мога да кажа, че хората не са все още узрели за някои идеи и нужди – като превенцията. Всички си знаят и са го чели. Пак казвам, реалността е различна.
Но съм оптимист – все повече хора започват да се интересуват как да помагат има все повече спонтанни доброволци, които като дойдат веднъж после искат да се обучат и да са все по адекватни и полезни.
ДРАГАНОВ: От Вашата перспектива – какво най-често липсва на хората, за да окажат ефективна първа помощ в критична ситуация?
ВЛАЙКОВ: Знания и умения – най-често работят със стари знания от преди 20тина години, статии в интернет и широкоразпространени митове. Все още „вадим глътнат език“ и тръскаме бебетата като се задавят, слагаме кисело мляко и свинска маз на изгаряния и.т.н. Уменията са другата важна липса – хората НЕ тренират, никога не са правили превръзка, не могат да следват протокол на поведение, не викат помощ навреме защото мислят, че ще се оправят сами и прочее. За да си подготвен е нужно да минеш обучение и след това да опресняваш – това не са умения, които прилагаш всеки ден, нормално е след 5 години да не помниш нещо. Но се започва с осъзната нужда. Не е задължително да научиш всичко за една година – ходи на по 1-2 курса на година в различните направления – основи – кръвотечения – травми – медицински състояния – спешна помощ за деца… и в рамките на 2-3 години ще си минал всичко, ще надградиш знания и умения и ще имаш увереността, че можеш да помогнеш – това ако стане масово мисля, че доста ще повиши качеството на живота и самочувствието на хората в обществото ни.
ДРАГАНОВ: Каква роля има вашата организация ResQcare в изграждането на по-широка култура на превенция и какво срещате като най-големи пречки?
ВЛАЙКОВ: Започнахме с идеята да направим първата помощ достъпна за всеки. Опитахме се да адаптираме модулите ни за различни сфери на приложение – в училище, на работа – за различни видове индустрии според нуждите и спецификите им, в планината, при екстремни спортове, за спортни треньори, за деца, за хора с увреждания и други. Регистрирахме се като социално предприятие и се опитваме да бъдем възможно най-полезни и разпознаваеми в тази сфера като гледаме да достигнем до хората, които имат нужда от тези обучения, но не винаги могат да си ги позволят финансово. Това не е евтина дейност и осъзнахме, че освен бизнес частта, е много важно да не правим тези знания и умения елитарни или достъпни само за хора с определени финансови възможности – постоянно работим по програми и проекти, които ни позволяват да достигаме до такива групи и да им предоставяме безплатно висококачествено обучение.
ДРАГАНОВ: Имате опит в обучения в различни среда – работа, открито, училище, спорт. Къде виждате най-голямата нужда и най-сериозните пропуски?
ВЛАЙКОВ: Най-голяма нужда има при възрастните – те най-често са тея дето гледат с полупрезрение в стил „ти на мен ли ще ми обясниш, аз това съм го учил в казармата“ (преди 25-30-35 години :D). Децата са прекрасни – ако знаеш как да им вземеш вниманието можеш да ги обучиш супер ефективно на знания и умения за не много време. Учители, родители, професионалисти в дадени сфери са много трудни заради егото им на „аз си знам“. Знаят си …на теория, когато нещо стане доста грубо се сблъскват с реалността. Затова опитваме да променим начина на мислене със симулациите, които правим по време на обучения, за да видят, че теория и практика са две важни неща, но работа под стрес в ситуация с малко време за реакция, е нещо коренно различно и не чак толкова лесно. Поради опита на част от екипа ни с години работа в ролевите игри смея да твърдя, че сме първите, които разработват и предлагат реалистични симулации на инциденти с екип обучени „пострадали“, които дават съвсем друго ниво на разбиране и умения на курсистите ни.
ДРАГАНОВ: Защо според Вас в България все още няма масово разбиране, че обученията по първа помощ трябва да са част от общата култура, а не екзотика или нещо, до което трябва да прибягваме чак когато дойде бедствието?
ВЛАЙКОВ: Заради егото на хората, заради нагласата, че няма да се случи на тях, заради ширещото се мнение „не е моя работа да ги правя аз тея неща“. Комплексно е. Хората не разбират, че обществото и подготовката му е най-важният елемент от реакцията при кризи, ние като професионалисти идваме в последствие с линейки/пожарни/спасителни автомобили. Но докато това стане, реакцията на хората на място е от ключово значение за добрия изход на ситуацията.
ДРАГАНОВ: Какви са особеностите на доброволческия сектор в България в сравнение с европейски държави, с които сте работили или наблюдавате?
ВЛАЙКОВ: Все още сме „млади“, малко хаотични и неструктурирани в сравнение с близки до нас държави като Хърватска, Словения, Румъния. Но вървим смело напред – Националната Асоциация на Доброволците в Република България има нелеката задача да обедини доброволците-спасители от цялата страна и да се бори за нормативните промени, които са нужни, за разпонзаването и приемането на този тип доброволчество при кризи във всичките му аспекти.
Особено при нас е, че като стане нещо – изведнъж има огромна маса хора, които искат да помагат – наричаме ги спонтанни доброволци – те са адски ценни, но понякога трудно управляеми, иска се доста внимание и обучение към тях за да не пострада някой от ентусиазъм, защото работата ни е специфична и опасна. Няма „стоп кадър“ и повторения, няма самотни герои – всичко е работа в екип. При хора, които не се познават и не тренират редовно заедно това е много трудно за постигане понякога на терен.
Друга особеност е, че нашето общество все още се бори с осъзнаването на нуждата от постоянно съществуващи и подкрепяни доброволци. Организациите, които нямаме държавно финансиране постоянно се борим за възможността да си осигурим екипировка, логистика, консумативи за обучения итн. В други страни тея неща се решават на регионално ниво и то от осъзнатия бизнес, не от държавата – тя така или иначе не може да е навсякъде, а и не е нужно. Пример: Хърватска, даден регион има Търговска камара – те имат 5-10 формирования в областта – събират ги, питат от какво имат нужда и после го осигуряват – никой не говори за пари (както при нас). Трябват ни 5 професионални моторни триона или мотопомпи или 30 хубави защитни каски – тези фирми по техни канали могат да ги намерят, купят, вземат на 2 пъти по-ниска цена или друг ресурс, отколкото ако ние събираме 2000 лева за 1 моторна резачка на цена от магазина. Така там е много по-ефективно. Трябва ни специализиран курс – например за височинен достъп – има фирми – 2 телефона и включват 4 спасителя към провеждащ се такъв курс и няколко фирми плащат за повишаване на квалификацията на тези хора, знаейки, че те ще отзоват в случай на нужда. Така се подпомага доброволчество – с екипировка, защитни средства, курсове, логистика (дават 2-3 пикапа/джипа, който се взимат споделено от 5-6 фирми, брандират се и после тея хора където и да отидат – тея пикапи с лога са на заден план по всички телевизии и социални мрежи, просто там е въпрос на чест и добро име да участваш в такива неща), застраховки, помещения (огромен проблем за всички са складови помещения за техника и учебни зали – има сума фирми които могат да кажат – ето ви тея 50-60 квадрата склад – сложете си екипировката и като ви потрябва в 2 сутринта, елате, вземете я и отивате да помагате, или ето ви зала – като ви трябва – обадете се седмица-две по-рано и елате я ползвайте безплатно за 3-4 часа). Много са начините и не са сложни за доста хора…но като няма осъзнаване в България всичко се случва доста по-бавно и трудно, отколкото ни се иска. Но има прогрес!
ДРАГАНОВ: В България често чуваме за „тежка бюрокрация“ по всякакви теми. Как тя въздейства върху доброволческите структури?
ВЛАЙКОВ: Негативно. Това е краткия отговор. Много колеги идват от частния сектор където ефективността на работата, простата структура и бързо действие не са изключение…а ежедневие и норма. Когато за 5 каски и малко гумени ботуши трябва да чакате 4 подписа, 1 комисия, 2 резолюции и 14 до 20 дни…това убива мотивацията на доста хора да се захващат с цялата работа и поражда напрежения, които са ненужни. Някои структури в страната са адски закостенели, живеят в 60те години и много много трудно се променят…но не им пука и губят ценен човешки ресурс като резултат и не мисля, че напълно осъзнават точно колко ценен е той.
ДРАГАНОВ: Можете ли да дадете конкретен пример, при който административни пречки са блокирали или забавили спасителни действия? Какво според Вас трябва да се промени в държавната политика, за да има България по-ефективна система за доброволчество?
ВЛАЙКОВ: При нас го няма, защото сме неправителствена организация, но много колеги са в общински структури – за да ги изпратят някъде се изисква серия документи и разрешения. Ако ви викнат в 6:00 сутринта понякога няма кой да ви изготви документите в 5:00, имаме колеги, които редовно ходят на пожари самостоятелно, защото бюрократичния път отнема поне 1 ден, а пожара не чака. Съответно те идват с лична екипировка и автомобили, понеже нямат разрешение да ползват общинските такива.
Трябва да се промени системата за да е максимално стройна и кратка по 2 напраления – 1. Пожарната има нужда от екип доброволци в – уведомява Националната Асоциация – тя има ангажимент да се свърже с всички формирования в района, чрез координатора си на място и да върне инфо – могат да реагират 20 човека след час, още 30 след 2 часа и нови 20 примерно утре…Има нужда от проста уеб базирана система за оповестяване и връщане на информация за готвност и така ще можем да избегнем около 177 телефонни обаждания, които се случват в момента, 6 общи вайбър групи и.т.н, но затова се иска финансиране за да се изработи и желание да се внедри (както има такива функциониращи навън, няма да открием топлата вода).
- Да има финансиране и контрол на формированията – има за съжаление много, които са само на хартия, не приемат нови хора защото са „запълнени“, а не са действащи, взимат се пари на хартия, действа се на хартия, не са обучени, не ходят по акции и изпадаме в абсурди тип – наводнение в Елените, в 60 км радиус има на хартия 7 формирования…а на терен идват да работят колеги от Пловдив и други далечни места …защото просто няма реални формирования, дето да се съберат и да имат знанията, уменията и техниката за да помогнат. В момента в България има 60-80 действащи формирования…и доста голяма бройка фиктивни или неактивни – ако подобрим това ще е супер – примерно всяка година/две да има атестация на хората – виждаме ги наживо, преценяме колко знаят и могат и къде е нужно да се обучават или развиват – така можем много ефективно да заменяме хора дето са на хартия с реални желаещи да помагат и ще си подобрим капацитета неимоверно. Асоциацията може да играе важна роля в това с обучителния си център и капацитета си.
ДРАГАНОВ: Как работи взаимодействието между Вашето сдружение и институции като пожарната, полицията или местните администрации?
ВЛАЙКОВ: На разлинчи места с различен успех, но става все по-добре. Имаме местно разпознаване и хора, с които вече сме работили и са ни виждали на терен ни съдействат постоянно когато има нужда. Има разбира се и такива дето ни се мръщят още защото показваме голяма ефективност и показваме, че самите те трябва да си вдигнат нивото, но това е нормален процес, свикнали сме.
ДРАГАНОВ: Има ли стандарти и ясни протоколи за съвместна работа, или много от действията разчитат на лични контакти и импровизация?
ВЛАЙКОВ: В момента все още няма, НАДРБ (Националната Асоциация) в момента изготвя национални стандарти за работа, които ще разпорстрани до всички формирования – как се ходи и организира дейността при бедствия, протоколи при пожари, първа помощ, наводнения, издирвания… всички са адаптирани и съобразени спрямо световните и европейски стандарти за тази работа. После ще е борбата да ги внедрим и хората да започнат да ги спазват. В момента все още има доста места, които разчитат на лични контакти и импровизация – това не е лошо, работи много добре на места …но не е устойчиво и ще работи…докато спре да работи и стане някоя издънка – след това ще има осъзната нужда от ясни правила и протоколи. Опитваме се да изпреварим тези събития.
ДРАГАНОВ: През последните години България преживя сериозни горски пожари. Къде виждате най-големите структурни слабости в реакцията към тях?
ВЛАЙКОВ: Превенцията е на първо място, нагласата и културата на хората тук е важна – правят се сечища на безумни места, никой не поддържа гори/земеделски земи както трябва, има села с по 2 метра суха трева наоколо и после някой като си забрави барбекюто от немарливост…и има страшна драма и горят хиляди декари. Хора все още палят огньове въпреки препоръки, предупреждения и лошо време – жеги и вятър…за да си направят компоти и после оставят огъня на самотек. Други палят стърнища с надежда, че като изгори тревата ще си го загасят …95% от пожарите у нас възникват от човешки фактор, не от природен (мълния удря и пали дърво в гората – не, че не става, но е 1 на 100).
ДРАГАНОВ: Водните бедствия също се повтарят циклично. Защо решенията сякаш винаги идват след трагедия, а не преди това? Какво липсва в политиките по превенция?
ВЛАЙКОВ: Не съм експерт, но имам скоромен опит по темата – не мога да говоря за цялостна стратегия има си МОСВ за това – на местата където сме били при такива кризи е ясно като бял ден какво ще стане ако там се излее много вода – има карти, 3D визуализации и компютърни модели, с които може да се оправи 9-токласник. Всеки може да ви анализира дадена зона и да прецени какво ще стане при 5/10/50/100 литра на квадрат. И ще е доста точно. Иска проучване разбира се и после работа. В Австия около Дунав има региони, които са маркирани – докъде излиза реката при такива условия, докъде при други, хората си го знаят, не можеш да спреш наводненията, но можеш добре да ги предвидиш и да сведеш загуби и рискове. Има застроени дерета, изсечени склонове на хълмове, засипани дерета…всичко се прави от нас, 10 години по късно има драма защото при един дъжд сме наводнили курорт. Или 3 сечища в гората правят бент, който при голям дъжд се пълни, къса и 4 села надолу страдат от приливна вълна. Така, че всичко е в 2-3 добре работещи екипа, проучване и препоръки. И разбира се в осъзнаването на тоя риск и хората да ги спазват, а не само да кимат и после да си правят каквото си знаят.
ДРАГАНОВ: Какво можете да споделите от опита си при участие в международни спасителни операции или обучения?
ВЛАЙКОВ: Много влагат в превенция, обучения на екипи, съвместна дейност на институции и доброволци и на екипировка. Имат МНОГО предварителна информация, сателитни снимки, схеми, планове…почти всичко което може да се случи до някаква степен е вече преглеждано и очаквано. В Турция имаше 32 спасителни екипа, които трябваше някак да работят заедно – беше неописуемо изживяване за нас и видяхме колко още имаме да се учим на организация, комуникация, логистика и колко сме назад с оборудването. Разбира, се, че всяко нещо иска и ресурси…но не мисля, че са чак толкова големи на фона на милионите, които са нужни за възстановяване след такива бедствия.
ДРАГАНОВ: Земетресенията са реален риск за България. Според Вас институциите и гражданите подготвени ли са за сериозен трус?
ВЛАЙКОВ: Не бих казал, след видяното в Турция, не мисля, че има държава, която самостоятелно да е готова да се изправи пред бедствие от такъв мащаб и да се оправи сама. Затова има Европейски механизъм за реакция при бедствия. Тук главен проблем ще ни е местната администрация, която няма понятие от организация на бедствия, липсата на утвърдени протоколи, които редовно да се тренират и обновяват и огромната липса на систематичен подход, съобзен с европейските и световни стандарти. Още по-голям проблем е английският език – в спасителната дейност това е международния език – идват ви 24 международни екип в някой град извън София-Пловдив-Варна и трябва всички наоколо да могат да комуникират с тези хора, да ги насочват, да им помагат и прочие…на английски. Само се замислете колко огромен комуникционен проблем ще имаме ако нещо такова се случи. Отделно планировка – кой осигурява логистика, поправка на пътища, осигуряване на електричество, чиста вода, медицинска грижа за 5-6 хиляди пострадали и настаняване за още 40-50 хиляди, които остават без дом при едно голямо земетресение. Та ние сега имаме 15 линейки в София и 7-8 в Пловдив. Ясно е, че при такова бедствие ще се мобилизират 2-3но на този ресурс да помагат, но все пак за съжаление не мисля, че сме готови за такова нещо в България. И се надявам и да не става нужда да видим колко и дали съм прав.
ДРАГАНОВ: Пещерното спасяване е специфична област. Какво е най-трудното при акции под земята и какви хора са необходими за тях?
ВЛАЙКОВ: Най-специфичното, трудно, тежко и времеотнемащо спасяване. Интересно е да се каже, че средната скорос на придвижване на пострадал в такива условия е 18-19 метра на ЧАС, просто за да имате контекст. Другото е, че за един пострадал може да ви трябват сумарно около 300-400 човека…и може да не ви достигат на определени места или позиции. „Пещерно спасяване“ е организацията, която единствена прави такава дейност у нас. Страхотни са и влагат много труд и време в обучения. За съжаление страдат от хронична липса на средства и ресурси, хора и екипировка. Събират лични средства за екипировка и си плащат сами за да ходят извън България да се обучават и развиват (като повечето от нас).
ДРАГАНОВ: Имате ли случаи, при които липса на подходяща екипировка е застрашила операция?
ВЛАЙКОВ: Всяка операция се базира на 3те стълба – организация – комуникация – логистика. Имали сме проблеми с организацията и липса на хора за щабна дейност. За комуникация – всички работим с лично закупени радиостанции, нямаме дигитални такива, репитрите са все още лукс, както и хората, които да ги поставят и обслужват – понякога комуникацията в пресечен терен е невъзможна с тези ресурси и създава опасност да не можете да си предупредите екипа навреме за идваща опасност, фронт на пожара или нещо друго. Логистиката – масово ходим с лични автомобили – пукали сме гуми, картери, каквото се сетите на път за акция защото винаги има черни и офроуд пътища, пукали са ни гуми на терени, където отиваме да гасим пожар а някой е минал да остави шипове, защото му пречат мотористи в гората – 7 гуми за 1 час…беше интересен пожар. Та да – имаме доста случаи, в които работим с лични импровизации и нямаме професионални носилки, автомобили и екипировка – във всеки един от тях правим компромис с мисията…но няма как иначе.
ДРАГАНОВ: Като доброволец, който участва в спасителни акции, какво смятате е положението с даряването на кръв за болните? Какво може да се направи за подобрение на ситуацията?
ВЛАЙКОВ: Пак започваме от културата на даряване – хората търсят кръв при много специфични обстоятелства, но не даряват редовно, има приложение за кръводарители – Дари кръв, ако масово хората се регистрират, даряват и го позлват, ще е много по-добре положението. Сега имаме групи в социалните мрежи, но има много случаи на хора дето следят призивите и после пишат на лични съобщения, искат пари и прилагат психически тормоз над хората за кръв. Ние редовно даряваме кръв, но не е достатъчно.
ДРАГАНОВ: В момента всички са притеснени от ситуацията с бюджета на държавата. Кои мерки биха имали най-висока ефективност при сравнително ниска цена?
ВЛАЙКОВ: Не съм икономист, не съм аз човека, който да даде мнение, но все пак
- Мисля, че има достатъчно добре подготвени хора в тази страна, които да проучат всички икономически аспекти, перспективи и вероятни резултати, след което да изготвят добър бюджет за всички. Да няма да са доволни всички, но то в България не може всички да са доволни. И така няма да се налага да питате обикновени парамедици и спасители като мен за бюджета на държавата.
Много хора се мъчат да излезнат на светло от години с работата си и определени мерки просто биха ги подтикнали обратно в сивия сектор или към това да спрат дейност тук.
- Темата с осигуровките – не съм специалист, но мога да напиша в търсачка – в колко страни в Европа, хората на държавна работа не плащат осигуровки – България… Германия в специфични отрасли…толкова. Останалото е математика – колко пари ни трябват за пенсии, колко хора работят И плащат осигуровки … и дали излизат сметките накрая. Не говорим за численост на държавен апарат спрямо обслужвани хора на база страни – пак не съм специалист, но търсейки резултати за този твой въпрос изникват някои непопулярни предложения, например дали не можем да заменим 100 човека администрация с 15 добре работещи с дигитални платформи хора и една добра гъвкава система, която да ни осигури по-добра ефективност и по-ниска цена? Не знам – има си хора – да го преценят, аз ще си гледам спешната медицина и спасяването.
ДРАГАНОВ: Смятате ли, че корпоративното дарителство в България е достатъчно развито, и ако не – какво го спира?
ВЛАЙКОВ: Смятам, че след COVID-19 вълната се разви още повече и все повече навлиза като част от фирмените политики, има обаче още какво да се желае – например ясни рамки и параметри, които да го насърчават и да карат компаниите да го правят за важни каузи – не само за нашата за спасяването – има и много други. Но трябва да се почне от културата на осъзнаване.
ДРАГАНОВ: В доброволческите структури често се усеща хроничен недостиг на средства. Как Вие и Вашите колеги успявате да поддържате екипировка, обучение и готовност?
ВЛАЙКОВ: Трудно, с отделяне на лични ресурси и време. Постоянно търсим начини за финансиране, осигуряваме безопасност на събития, с получените средства допълваме консумативи, гориво, малко нужна екипировка или заменяме стара и амортизирана. Правим и обучения. Участваме в проекти. Националната Асоциация помага доста с оборудване от кампаниите си също. Не е лесно – плащаме за помещения за складове, за помещения за обучение. Надяваме се, че с идващите години това ще става една идея по-лесно.
ДРАГАНОВ: Много доброволци напускат заради прегаряне или липса на подкрепа. Как поддържате мотивацията на екипа?
ВЛАЙКОВ: Опитваме се да намерим баланса между редовни тренировки и социални събирания – ходим на сбирки с колеги, на караоке, правим си тимбилдинги сред природата…без спасителния елемент. Много е важно хората да са не само колеги, но и да се познават, да се забавляват заедно, да спорят – цялата палитра.
ДРАГАНОВ: Според Вас има ли нужда от национална кампания, която да обясни на гражданите как да реагират при бедствия?
ВЛАЙКОВ: Има да, но направена на достъпен език, атрактивна и да има опция и за обучения за хората, които искат да си повишат знанията в областта.
ДРАГАНОВ: Какво е най-трудно да се комуникира към обществото след голяма авария или трагедия?
ВЛАЙКОВ: Реалностите за това, че при цялото желание – спасителната дейност зависи от много други фактори – човешки ресурси, време, метеорологични условия…често хората не разбират защо спасителните служби не могат да се съберат в големи бройки, да щракнат с пръсти и всичко да е както е било преди три дни…Другата реалност е, че ако всички сме по-добре подготвени, обучени и превантивно правим определени неща и избягваме рискове…няма да има толкова тежки последствия, това също трудно се комуникира, защото често хората малко и много допринасят за по-големия мащаб на дадени бедствия. И 10-20 години по-късно като се случи…не искат да си признаят, че е имало хора, които са предупредили за това.
ДРАГАНОВ: Ако имате възможност да дадете един единствен политически съвет на държавата относно доброволците – какъв би бил той?
ВЛАЙКОВ: Доброволците са Аполитични, те са били тук преди вас, ще бъдат тук и след вас. И преди и след вас ще има пожари, наводнения, бедствия и ние ще бъдем нужни. В редиците ни има хора с най-различни виждания, но те си седят в шкафа, когато сме на терен да гасим пожари или помагаме на пострадали. Докато имате власт – използвайте я, но мислете и за малко по-далеч във времето – осигурете добра и лесна нормативна база и ресурси – за спасители, доброволци, парамедици – всички ние ще бъдем потърсени от вас, които и да сте в дадения момент, когато природата реши да нанесе щети в даден регион.
Там проблема не се решава с гласуване, медиация или готини костюми и хитри речи. Там отиват колегите от пожарна, полиция, спешна помощ и ние доброволците – често в доста по-големи бройки от всички останали. Ние сме полезен ресурс – развивайте го. Не се опитвайте да го подтиснете, използвате за политически изгоди или нещо друго. Оставяме политиката на вас, а вие помогнете да се фокусираме върху спасяването на хората и природата ни, когато има нужда от това.
