Брифингът на прокуратурата и МВР за случая «Петрохан–Околчица» трябваше да даде отговори на въпросите, които останаха след смъртта на шестима души. Вместо да затвори темата обаче, той отвори нов спор – този път не само за случилото се в хижата и под връх Околчица, но и за това на кого обществото може да вярва.
От едната страна са прокуратурата, полицията и назначените вещи лица, които разполагат с материалите от разследването и представиха резултатите от продължила месеци експертна работа.
От другата са близки на загиналите, специалисти, журналисти, общественици и политици, които оспорват отделни изводи, начина на изготвяне или представяне на експертизите, а някои – и цялата версия на разследващите.
Самото наличие на спор не означава, че едната страна е права. Експертизата не е присъда и експертът не е непогрешим. Но и съмнението в експертизата не е доказателство, че тя е невярна.
Затова основният въпрос след брифинга може да бъде формулиран съвсем просто:
Кой в действителност разполага с достатъчно информация, за да твърди какво се е случило на Петрохан и Околчица?
Какво съобщиха разследващите
На 14 септември МВР и прокуратурата представиха нова информация за разследването, включително резултати от съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Активните действия по делото не са приключили – продължават разпити, проверява се финансовото състояние на загиналите и произходът на даренията, назначени са данъчни ревизии.
Основният криминалистичен извод обаче остава непроменен. Според Софийската окръжна прокуратура не са установени данни за присъствие или намеса на външни лица нито при хижа «Петрохан», нито при кемпера под връх Околчица.
Представената комплексна експертиза е в обем от 157 страници. Според обясненията на участвалия в нея криминален психолог Росен Йорданов тя трябва да помогне за реконструирането на отношенията в групата и мотивите за действията на загиналите.
Според представената реконструкция при Околчица Николай Златков и 15-годишният Александър Макулев са били убити от Ивайло Калушев, след което Калушев се е самоубил. При хижа «Петрохан» разследващите продължават да поддържат версията за самоубийства.
Психологическата част на експертизата описва Калушев като централна фигура в затворена и силно йерархична общност и разглежда сексуални отношения и предполагаеми посегателства спрямо подрастващи като съществен елемент от отношенията в групата.
Точно тази част от представянето предизвика най-силните реакции.
Какво всъщност представлява една експертиза
В публичния спор лесно се губи едно важно разграничение.
Експертизата не установява окончателната истина по наказателното дело. Тя предоставя специализирано знание, което прокурорът, следователят или съдът не притежават – например в областта на съдебната медицина, балистиката, психиатрията, химията или ДНК анализа.
Експертът може да сгреши. Заключението му може да бъде непълно или методологически оспоримо. Затова наказателният процес допуска допълнителни и повторни експертизи и противопоставяне на експертни заключения.
Но оттук следва и обратното.
Една експертиза не се опровергава единствено с недоверие към институцията, която я е назначила. Ако дадено заключение е невярно, трябва да бъде посочено какво точно в него е невярно и въз основа на какви доказателства.
Това разграничение е особено важно при «Петрохан», защото след брифинга под общото понятие «критика на експертизата» попаднаха твърде различни позиции.
Едни поставят под въпрос професионалното поведение на Росен Йорданов.
Други смятат, че прокуратурата не е трябвало да разгласява интимни подробности за загиналите.
Трети оспорват методологията на психологическата реконструкция.
Четвърти вече правят съвсем различно твърдение – че официалната версия за самите смъртни случаи е невярна.
Това не са равнозначни възражения.
Критиката срещу брифинга
Сред най-острите реакции след пресконференцията бяха тези на журналистката Петя Владимирова, психиатъра Владимир Сотиров, преподавателя по право Христо Христев, Душана Здравкова, Евгений Дайнов, Ружа Смилова, Любомир Аламанов, Веселина Седларска, Капка Тодорова, Адела Качаунова и други публични фигури. Критиките варират от начина на представяне на експертизата до съмнения в нейната убедителност и обвинения, че брифингът има политическа функция.
Криминалистът Иван Савов стигна по-далеч. Той заяви, че загиналите са «екзекутирани», а представеното от прокуратурата е опит случаят да бъде замазан.
Близките на загиналите също отхвърлиха съществени части от представената картина. Показателно е обаче признанието на майката на Николай Златков Ралица Асенова: «Ние нямаме достъп до местопрестъпленията». Тя и останалите близки поставят конкретни въпроси за механизма на смъртта и настояват, че не са получили задоволителни отговори.
Тези въпроси имат право на отговор. Но от липсата на удовлетворителен отговор не следва автоматично доказателство за друга версия.
Ако например се твърди, че шестимата са били екзекутирани от външни лица, възниква нова поредица от въпроси: кои са тези лица, как са достигнали до местата, как са ги напуснали, какво показват следите, има ли тяхна ДНК, какво показва балистиката, има ли записи, свидетели или други веществени доказателства?
Тежестта на доказването не изчезва само защото една версия е алтернативна на прокурорската.
А кой приема заключенията?
Тук се появява друга особеност.
Големите информационни медии като БНТ основно съобщиха какво са установили разследващите, като едновременно с това отразиха възраженията на близките. Това не е редакционна подкрепа за прокуратурата, а нормално информационно отразяване.
Сред политиците най-категорично прие изводите Слави Трифонов. Според него представеното потвърждава твърденията, които ИТН прави от месеци. Трифонов поиска оставката на столичния кмет Васил Терзиев и отправи обвинения към ПП-ДБ за политическо и финансово покровителство над групата.
Но и тук границата между установен факт и политическо заключение трябва да бъде запазена.
Ако е имало контакти между Калушев и Васил Терзиев или финансиране на дейности на организацията, това може да бъде проверено документално. От самия контакт обаче не следва автоматично, че Терзиев е знаел за престъпна дейност, още по-малко че я е покровителствал.
Следователно и тази страна трябва да доказва твърденията си там, където излиза извън установеното от разследването.
«Петрохан» влиза в президентската кампания
Именно тук криминалният случай започва да се превръща в политически.
Президентските избори вече имат двама основни претенденти – Илияна Йотова и Андрей Гюров, но все още няма гаранция, че именно те ще се срещнат на втория тур. Гюров и Георги Кандев официално влязоха в надпреварата на 1 септември, а «Да, България» и ДСБ обявиха подкрепата си за тях. Йотова влиза в кампанията като фаворит, докато за Гюров достигането до балотаж само по себе си остава първата голяма политическа задача.
Затова около двамата кандидати постепенно започват да се групират не просто партии, а два по-широки политически лагера.
И «Петрохан» неочаквано се оказа тема, върху която разделението може да се види.
От страна на ПП-ДБ Атанас Атанасов определи брифинга като «активно мероприятие» и заяви, че целта му е да отклони вниманието от скандала около помилването от Илияна Йотова на Огнян Атанасов, осъден в Гърция за наркотрафик. Той свърза момента на пресконференцията пряко с президентските избори.
Три дни преди брифинга ПП действително беше поставила случая с помилването в центъра на политическата атака срещу Йотова. Асен Василев поиска обяснение защо осъденият е бил помилван години преди края на присъдата му и дори постави въпроса дали Йотова трябва да остане кандидат за президент. Президентството отговори, че към момента на помилването изпълнението на наказанието вече е било прекъснато за две години по здравословни причини.
Така възникна удобна политическа последователност: ПП-ДБ атакува Йотова с помилването, а няколко дни по-късно «Петрохан» постави ПП-ДБ в отбранителна позиция.
От това обаче не следва доказателство, че брифингът е бил организиран именно с такава цел.
Това е политическа хипотеза на Атанасов, не установен факт.
Помилването е поводът, но залогът е по-голям
Ако политическият смисъл на «Петрохан» се сведе единствено до опит да бъде заглушен скандалът с едно помилване, трудно може да се обясни силата на реакцията.
По-същественият залог е друг.
ПП-ДБ влиза в президентската кампания не само с кандидат, но и с определена политическа идентичност: проевропейска, реформаторска, антикорупционна и противопоставяща се на старите институционални и политически зависимости. Самият Гюров трябва да търси подкрепа значително отвъд твърдите ядра на ПП и ДБ, ако иска първо да достигне до балотаж, а след това да бъде конкурентен на Йотова. Атанас Атанасов също говори именно за търсене на подкрепата на по-широк кръг проевропейски и десни избиратели.
В тази ситуация «Петрохан» може да бъде политически опасен за ПП-ДБ не толкова заради конкретен контакт на Васил Терзиев с конкретен човек.
По-силната атака е върху политическия образ на цялата общност.
Ако противниците на ПП-ДБ успеят да наложат разказ, според който хора от тази среда са финансирали, легитимирали или покровителствали организация, зад чиято природозащитна и гражданска фасада са се извършвали тежки престъпления, тогава атаката вече не е срещу Терзиев.
Тя е срещу претенцията на ПП-ДБ за определен тип ценности и обществено поведение.
Точно затова политическият ефект може да бъде много по-голям от юридическия факт.
За политическата кампания не е необходимо да бъде доказано, че Васил Терзиев е знаел за престъпления. Достатъчно е в общественото съзнание да се създаде трайна асоциация между «Петрохан», определен тип неправителствена среда и ПП-ДБ.
От другата страна ПП-ДБ има също толкова очевиден интерес тази асоциация да бъде разрушена още в началото. Най-ефективният начин е да бъде оспорена не само политическата интерпретация, но и достоверността на самия разказ, от който тя произтича.
Това не означава, че всеки, който критикува експертизата, защитава ПП-ДБ. Нито че всяка критика е политически мотивирана. Сред възраженията има професионални, юридически, етични и чисто човешки аргументи.
Но когато спорът бъде пренесен на партийния терен, функцията му се променя.
Два лагера, които още не са окончателно оформени
Президентската кампания прави случая още по-интересен по една причина.
Все още не е сигурно кой ще бъде срещу Йотова на евентуален балотаж.
Гюров изглежда като основния претендент за тази позиция и някои анализатори вече разглеждат състезанието като «Йотова срещу Гюров». Но това е прогноза, а не резултат от първия тур.
Следователно сега се води битка не само между кандидати, а и за предварително конструиране на лагерите, които евентуално ще се срещнат на балотажа.
Това обяснява защо привидно странични теми придобиват президентско значение.
За лагера на Гюров е важно ПП-ДБ да запази способността си да представлява по-широка проевропейска и реформаторска коалиция, а не да остане затворена в собственото си партийно ядро.
За лагера на Йотова и за политическите сили, които биха предпочели нейна победа пред президент от средите на ПП-ДБ, е изгодно тази претенция да бъде отслабена още преди първия тур.
Тук «Петрохан» може да бъде много по-силен инструмент от спора около едно помилване, защото засяга не административно решение на кандидат, а моралния образ на политическа общност.
Тъкмо затова атаката и отбраната около случая могат да бъдат толкова ожесточени.
Къде свършват фактите и започва политиката
Засега могат да бъдат отделени няколко различни равнища.
Има криминално разследване, което не е приключило.
Има експертизи, които подкрепят определена реконструкция на събитията.
Има основателни въпроси към някои от тези експертизи и към начина, по който резултатите им бяха представени публично.
Има алтернативни версии за случилото се, включително за екзекуция от външни лица, които също трябва да бъдат доказани.
И накрая има политическа употреба на всички тези версии.
Слави Трифонов използва резултатите от разследването, за да атакува Васил Терзиев и ПП-ДБ.
Атанас Атанасов използва момента на брифинга, за да атакува лагера около Илияна Йотова и да го представи като опитващ се да прикрие неудобния въпрос за помилването.
И двете са политически интерпретации.
Те могат да бъдат верни, частично верни или напълно погрешни. Но не бива да бъдат смесвани с онова, което може да бъде установено чрез доказателства.
Тъкмо това разграничение вероятно ще става все по-трудно с приближаването на президентските избори.
Кой тогава знае истината?
Прокуратурата и МВР разполагат с повече информация от обществото, но това не ги прави непогрешими.
Вещите лица притежават специализирани знания, но техните заключения могат да бъдат проверявани и оспорвани.
Близките имат право да задават въпроси и да не приемат отговорите, които смятат за недостатъчни.
Журналистите и специалистите имат право да посочват противоречия и професионални слабости.
Политиците имат право да търсят политическа отговорност.
Но нито една от тези позиции сама по себе си не установява какво се е случило.
Ако официалната версия е невярна, това трябва да бъде доказано.
Ако зад организацията е имало политическо покровителство, и то трябва да бъде доказано.
Ако брифингът е бил организиран като предизборно мероприятие в полза на Илияна Йотова, трябва да има основания и за това твърдение.
Еднаквият стандарт към всички страни е особено необходим сега, когато един криминален случай започва да се вписва в много по-голям политически разказ.
Защото през следващите седмици спорът вероятно все по-малко ще бъде само за това как са загинали шестима души.
Ще бъде и за това какви са ПП-ДБ, кой стои срещу тях, какъв президент искат различните части на обществото и около кои ценности ще се групират двата лагера, ако изборите стигнат до очаквания от мнозина сблъсък Йотова–Гюров.
А истината за «Петрохан» не би трябвало да зависи от отговора на нито един от тези политически въпроси.
Източници
Прокуратура на Република България; Софийска окръжна прокуратура; МВР; БТА; БНТ; bTV; NOVA; БНР; Deutsche Welle; Club Z; Fakti.bg; News.bg; публични позиции на Слави Трифонов, Атанас Атанасов, Елисавета Белобрадова, Петя Владимирова, Владимир Сотиров, Христо Христев, Душана Здравкова, Евгений Дайнов, Ружа Смилова, Любомир Аламанов, Веселина Седларска, Капка Тодорова, Адела Качаунова, Иван Савов и близки на загиналите.
