Балц Ригендингер
21. август 2026 г.
Швейцарският неутралитет е отличителна черта на Швейцария. В чужбина обаче той понякога е обект на критики. Швейцарските граждани, живеещи в чужбина, редовно биват питани за това и трябва да обясняват какво означава неутралитетът за Швейцария. Няколко швейцарци, живеещи в чужбина, споделиха своите преживявания с Swissinfo.
«Аз съм Швейцария» е идиома в САЩ. «Тук, в САЩ, често чуваш това, когато някой не иска да заеме позиция по даден въпрос», казва Рут Хери, швейцарка, живееща във Флорида. И тя самата напоследък често се е заварвала да казва «Аз съм Швейцария», особено когато темата се насочи към американската политика.
«Не искам да обсъждам такива теми с определени приятели и съседи, тъй като мненията ни рядко съвпадат», казва тя.
Петър Шерер, който живее във Франкфурт, също е запознат с този стереотип, който се лепи на швейцарците в чужбина. Когато дискусиите в кръга му станат по-ожесточени, той често чува рефрена «В края на краищата ти си швейцарец; ти си неутрален.»
Критика от Германия до Чили
През последните години обаче той е бил подлаган на критика по отношение на швейцарската неутралност на няколко пъти в Германия. Повод за това беше руската инвазия в Украйна и въпросът за доставката на швейцарско оръжие. «Хората тук, в Германия, не разбираха това придържане към принципите», обяснява той.
Патрик Реолон, който е емигрирал в Чили, също чува критики към швейцарската неутралност. «Тук, както и в Южна Америка като цяло, швейцарската неутралност се възприема като икономически опортюнизъм», казва той. Стереотипът е, че Швейцария не се кара с никого и може да прави бизнес с всички. «В зависимост от това кого попитате, това се възприема като страхливост или като умно», казва швейцарецът, живеещ в чужбина.
Петър Шпари, който живее в Хърватия, има различен опит. «Тук неутралитетът се възприема като крайъгълен камък на швейцарското благоденствие, а не като страхливост или липса на солидарност.»
Опровергаване на предразсъдъците
Определени възприятия са широко разпространени и в Испания. «Тук неутралитетът често се бърка с безразличие», казва Сандра Караско, която живее в северната част на Испания. «Това е предразсъдъкът, с който се сблъсквам най-често.»
Швейцарката обаче не оставя това мнение без отговор. «Винаги обяснявам, че неутралитетът не е същото като безразличие. Поглеждайки назад към историята, мога да кажа, че става въпрос преди всичко за стабилност и безпристрастност и че Швейцария със сигурност е способна да наложи санкции», казва тя.
За Караско е ясно също, че неутралитетът на Швейцария е донесъл много ползи. «Когато става въпрос за мирни преговори и международна дипломация, Швейцария все още е в челните редици», казва тя.
Шерер е съгласен. «Неутралитетът е послужил добре на Швейцария», казва той. Той обаче добавя, че икономическите интереси понякога са по-важни от отстояването на собствените ценности. «Нападението на Русия срещу Украйна в крайна сметка беше и нападение срещу нашите ценности. Други традиционно неутрални държави като Австрия и Швеция заеха позиция. Ние не го направихме», казва той.
Все още ли е уместен неутралитетът?
За Шерер следователно не е изненада, че Швейцария в момента обсъжда своя неутралитет. «В мирни времена неутралитетът винаги е нещо добро и всички смятат, че е брилянтен. Но когато нещата станат наистина сериозни — дори когато става дума за въоръжени конфликти — става по-трудно.»
Иво Дюр живее в Австрия, страна, която също се придържа към неутралитета. Той смята, че Швейцария се справя добре с неутралитета като инструмент.
«И тук, в Австрия, неутралитетът е дълбоко вкоренен сред населението», отбелязва Дюр. Разликата? Традицията на неутралитета в Швейцария е значително по-стара от тази в Австрия. «В Австрия хората не го обсъждат много — може би не смеят», казва той.
Ето защо е трудно да си представим, че Австрия действително ще проведе референдум за това каква форма трябва да приеме нейният неутралитет.
«В днешния свят трябва да предефинираме много неща. В това отношение инициативата за неутралитета не е чак толкова далеч от истината. Тя ни принуждава да говорим за това и да обмислим: все още ли отговаря на духа на времето или трябва да я адаптираме?», казва той в отговор на дебата в Швейцария.
