Чудотворна икона на архангел Михаил помогнала да падне турската обсада на Ловеч

Чудотворната икона на свети архангел Михаил е най-зорко пазената в Ловеч. Съхраняват я в метална каса до амвона в катедралния храм “Света Троица” по шест дни в седмицата. Само в неделя светото изображение бива изваждано за поклонение след литургията. Свещеник Кънчо Кабадийски, председател на църковното настоятелство, обяснява че строгите предпазни мерки се налагат заради липсата на охранителна система.

За духовници и миряни появата на иконата преди 20 години е чудно възкресение. Повече от половин век никой не е знаел местонахождението й. Небрежно захвърлена в склад тя преседява сред вехтории през целия соцпериод и доста след него. С пристигането на Ловчанския митрополит Гавриил нещата се променят. Прахта е изтупана от светинята и тя заема полагащото й се място в храма.

Първите руски солдати, дошли в града край река Осъм, били посрещнати с небивал възторг от местното население. Радостта обаче била кратка, тъй като Осман паша искал да си върне Ловеч на всяка цена. Рано сутринта на 27 юли 1877 г. той изпратил 8-хилядна войска от редовни турски войници, черкези и башибозуци, предвождани от Рифат паша. Виждайки превъзходството на противника, руските части биват принудени да отстъпят и да се изтеглят към Севлиево, продължава разказа си дядо Гавриил. Междувременно обаче паднали много убити и според исторически данни Ловеч е един от градовете в Северна България дал най-много жертви. Въпреки яростната съпротива на ловчалии градът отново паднал под властта на поробителите.

В отговор руските полкове се подготвили и предприели втори щурм на 22 август. Този път те носели със себе си силен помощник и закрилник – иконата на свети архангел Михаил. Твърди се, че войници и офицери разказвали, че иконата им е помогнала да спечелят решаващата битка за града, но с минимален брой загинали. Вярвали, че тя е сторила чудо и са оцелели, защото е бдяла над тях. След победния край на войната руските войници дарили чудодейната икона на жителите на Ловеч, за да имат те нейното застъпничество и помощ.

Прекрасното изображение на свети архангел Михаил било поставено в храма “Света Троица”, съграден през 1868 г. Тогавашното църковно управление обаче решило, че финно дърворезбования иконостас не е достатъчно величествен за ценната икона. По настояване на духовниците бил направен нов по-висок, а иконите били пренарисувани от изкусни зографи. Днес и с просто око е видно, че образът на свети архангел Михаил върху него е същият като на чудотворната икона.

Според църковния канон има девет ангелски чина (сана), разпределени в три йерархии – горна, средна и долна. За това пише ученикът на апостол Павел – свети Дионисий Аеропагит, който се издигнал на третото небе и там разбрал разликата между ангелските чинове.

Църквата въвежда празник, посветен на свети архангел Михаил като противодействие на юдеите еретици, които били идолопоклонници и езичници и се прекланяли пред небесните тела – слънце, луна и звезди. Те приемали, че ангелите са създали видимия свят и дори са по-висши от Христос. С официализирането на Архангеловден се налага идеята за появяването на деветте ангелски чина в деня на Страшния съд, наричан “Ден осмий”.

А според народния култ, при подялбата на света между “братята светци юнаци”, Господ поверил на свети архангел Михаил душите на мъртвите. Той е справедлив и милостив, но и неумолим изпълнител на Божията воля и се спускал при всеки, когато настъпи часът му – не пропускал нито богати, нито бедни. Архангел Михаил примамвал душата със златна ябълка и с нож или сабя я изваждал от тялото на умиращия. Затова народът нарича светеца още “вадидушник” и “душевадник”. Той отвеждал душата в отвъдното, където заедно със свети Петър я отправяли в райската градина или я наказвали с вечни мъки в пъкъла в зависимост от това дали душата е праведна или греховна. Затова в иконографията светецът се изобразява най-често с везни в ръце да измерва греховете на хората или с окървавен нож, с който е извадил душата от тялото на умиращия.

Времето за честване на Архангеловден се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност. Вярва се, че почитането на празника и преклонението пред мъртвите предци ще осигури здраве и добър живот на хората.

Почитането на Архангел Михаил като господар на отвъдния свят и на мъртвите предопределя и съблюдаването на една от най-голямите задушници през годината – Архангеловата. Тя е винаги в събота преди Архангеловден и е последната за годината. Народът ни я нарича още “Рангелово одуше”, “Хрангелово одуше”, “Архангелска помана”. На този ден масово се посещават гробищата, палят се свещи на гроба на починалите, за да не угасва паметта за тях у живите. Жените преливат с вино и вода могилите на близките си покойници, като така “задоволяват” нуждите на мъртвия от храна и вино на “оня свят”. Раздават се хляб и варено жито за “Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът – Иисус Христос.

Източник: 24 часа