Ленин, Сталин и Троцки: една революция, различни пътища

Ленин, Сталин и Троцки обикновено се представят чрез конфликтите помежду им. Това лесно създава впечатлението, че защитават коренно противоположни обществени проекти. Всъщност техните разногласия се развиват върху обща марксистка основа: капитализмът трябва да бъде преодолян, политическата власт да премине в ръцете на пролетариата, а обществото да бъде преобразувано чрез революция.

Различават се по разбирането за последователността на този процес, международните му условия и устройството на революционната власт. Но никой от тримата не предлага запазване на капиталистическия ред и либералната парламентарна демокрация като окончателна обществена форма.

Историята като класова борба

Общият им възглед е материалистически. Общественият живот се обяснява преди всичко чрез производството, собствеността и отношенията между класите. Политическите институции, законите и господстващите идеи се разглеждат във връзка с тази материална основа.

Това не означава, че всяко историческо събитие се свежда механично до икономиката. Означава, че решаващият конфликт в капиталистическото общество според тях е между притежателите на средствата за производство и хората, които продават труда си.

Оттук следва и общата цел: премахване на капиталистическата собственост върху основните средства за производство и изграждане на безкласово общество. Спорът им не е дали капитализмът трябва да бъде запазен, а как да бъде заменен и какво може да се постигне след революцията.

Същата философска основа определя отношението им към религията. И тримата стоят върху позициите на марксисткия атеизъм. Религията за тях не е откровение за човека и света, а обществено явление, чиито корени трябва да бъдат обяснени и преодолени. При това идеологическият атеизъм трябва да се разграничава от конкретните тактически решения за отношенията между държавата и религиозните общности.

Революцията стои над парламентарното мнозинство

Ленин, Сталин и Троцки не приемат, че социализмът непременно трябва да бъде установен чрез изборна победа в съществуващата политическа система.

За тях парламентарната демокрация функционира в общество, в което капиталът притежава икономическо и политическо преимущество. Поради това формалното равенство на избирателите не премахва класовото господство. Революцията трябва да промени самите отношения на власт и собственост.

Тук се появява общото им понятие „диктатура на пролетариата“. Те го представят като преходна класова власт, която потиска съпротивата на свалените господстващи класи и създава условия за социализма. В „Държавата и революцията“ Ленин свързва разширяването на демокрацията за трудещите се с ограничаването на свободата на експлоататорите. Сталин възприема това разбиране в „Основите на ленинизма“.

Следователно политическите права не се мислят като еднакво защитени независимо от общественото положение и политическите убеждения. Тяхното упражняване се подчинява на революционната цел.

Обща е и необходимостта от организирано революционно ръководство. В болшевишкия модел партията трябва да превърне разпръснатото недоволство в съзнателна борба за власт. Вътрешните им спорове за партийния режим са съществени, но се водят в рамките на тази представа за революционната организация.

Троцки също защитава принудата и терора

Критиката на Троцки срещу Сталин често води до представянето му като демократична алтернатива на болшевизма. Това пропуска собствените му позиции през годините на революционната власт.

В „Тероризъм и комунизъм“ от 1920 г. Троцки защитава революционния терор срещу критиката на Карл Кауцки. В същото произведение обосновава задължителния труд и неговата милитаризация като средства за организиране на стопанството.

Това е важна част от идеологическата близост между тримата: съпротивата срещу революционното преобразуване може да бъде преодолявана чрез принуда, която те оправдават с класовата борба и историческата необходимост.

Оттук обаче не следва, че ленинският режим, предложенията на Троцки и сталинската система са еднакви по устройство, мащаб на репресиите и историческо развитие. Общото оправдание на революционното насилие не заличава различията между неговите конкретни форми.

Големият спор: може ли социализмът да победи в една страна?

Най-известното разногласие между Сталин и Троцки е противопоставянето между „социализъм в една страна“ и „перманентна революция“.

Сталин защитава възможността СССР да изгради социалистическо общество, без предварително да са победили революции в други държави. Но прави разграничение: вътрешното изграждане на социализма е възможно, докато пълната гаранция срещу външна намеса и възстановяване на капитализма изисква международни победи.

Затова формулата „Сталин е националист, а Троцки — интернационалист“ е недостатъчна. Сталин продължава да говори за международна класова борба. Разликата е в оценката какво може да бъде постигнато в рамките на отделната държава и как това променя революционната стратегия.

За Троцки социализмът не може да бъде завършен в национална изолация. Капитализмът вече е създал световен пазар и международно разделение на труда; неговото преодоляване също трябва да бъде международно.

„Перманентна революция“ има и друго значение. В икономически изостанали страни работническата класа според Троцки може да оглави решаването на демократичните и аграрните задачи, след което да премине към социалистически преобразувания. Между двата етапа не трябва да се поставя непреодолима стена.

Терминът следователно не означава просто непрекъснати бунтове. Той обозначава преминаването между революционните задачи и зависимостта на националната революция от международното ѝ развитие.

Против Сталин, но за запазване на революционната собственост

В по-късните си произведения Троцки развива критика на съветската бюрокрация. Според него тя е присвоила политическата власт и е задушила участието на работниците.

Но той продължава да защитава национализираната собственост и плановото стопанство. Предлага политическа революция срещу бюрократичното управление, която да запази тези стопански основи.

В „Предадената революция“ настоява за възстановяване на съветската демокрация и допуска конкуренция между съветски партии. Това е съществено развитие спрямо собствената му защита на болшевишката принуда през 1920 г. То обаче остава в рамките на социалистическия проект.

Троцки обвинява Сталин, че е изкривил революцията. Не настоява обществото да се върне към капиталистическа собственост и либерално управление.

Коя съвременна идеология е най-близка?

Ако сравнението се прави по основните цели, най-близък до троцкизма е революционният марксистки интернационализъм: премахване на капитализма, обществена собственост върху основните средства за производство, международна работническа организация и революционно завоюване на властта.

Троцкизмът съществува и днес, макар да е разделен на множество течения. Затова най-преките му наследници са именно организациите, които съзнателно продължават тази традиция.

Показателен е манифестът на Революционния комунистически интернационал от 2024 г. Той се позовава на Ленин и Троцки, защитава класовата борба и необходимостта от революционна партия. Същевременно изрично отхвърля политиката на идентичност като фактор, който разделя работническата класа.

Друга посока показва манифестът за екосоциалистическа революция, приет през 2025 г. от организацията Четвърти интернационал. В него революционният антикапитализъм се съчетава с екологични, феминистки, антирасистки, антиколониални и ЛГБТКИ+ борби. Това представлява преработване и разширяване на историческата традиция.

Двата примера показват защо съвременните наследници на Троцки не могат да бъдат описани с еднакво отношение към всички въпроси.

Радикалният прогресизъм: близост с условия

Между троцкизма и части от днешния радикален прогресизъм могат да се открият сходства: международна солидарност, противопоставяне на установени йерархии, стремеж към дълбоко обществено преобразуване и разглеждане на политиката чрез отношения между потисници и потиснати.

Това е аналитична аналогия, а не доказателство, че всяко прогресистко движение е троцкистко.

За Троцки решаващо е класовото положение, свързано със собствеността и производството. При движенията, съсредоточени върху идентичността, водещи могат да бъдат полът, расата или сексуалността. Те могат да преследват промени в представителството, езика и обществените норми, без да искат премахване на капиталистическата собственост.

Именно по тази причина част от днешните троцкисти ги критикуват, а други се опитват да ги включат в общ антикапиталистически проект.

Революционният антикапиталистически прогресизъм е по-близък до троцкизма от прогресивния либерализъм, но близостта зависи от икономическата програма и отношението към властта. Само културната радикалност не е достатъчна.

Социалдемокрацията, доколкото приема парламентарното управление и реформирането на пазарното стопанство, също се различава от троцкизма. В „Преходната програма“ Троцки разглежда непосредствените социални искания като мост към революцията, а не като окончателен компромис с капитализма.

Собствеността и властта са решаващите критерии

Идеологическата близост между Ленин, Сталин и Троцки се открива най-ясно в три въпроса: кой притежава средствата за производство, коя класа упражнява властта и как се достига до новия обществен ред.

И тримата защитават революционно преодоляване на капитализма и класова власт, която трябва да направи това преобразуване възможно. Разделят ги международната стратегия, партийният режим и оценката на съветското развитие.

Същите критерии позволяват да се преценят и съвременните идеологии. Най-близка до троцкизма е онази, която съчетава революционен антикапитализъм с международна работническа перспектива. Приликите в политическия език или в отношението към традицията сами по себе си не установяват такова родство.

Източници

• Владимир Ленин: „Държавата и революцията“ (1917), глава V; „Изборите за Учредително събрание и диктатурата на пролетариата“ (1919). Chapter 5
• Владимир Ленин и Йосиф Сталин: „Социализъм и религия“ (1905); „За отношението на работническата партия към религията“ (1909); „За диалектическия и историческия материализъм“ (1938). marxists.org
• Йосиф Сталин: „Основите на ленинизма“ (1924), глава IV; „Към въпросите на ленинизма“ (1926), раздел VI. marxists.org
• Лев Троцки: „Тероризъм и комунизъм“ (1920), глави IV и VIII. marxists.org
• Лев Троцки: „Перманентната революция“, заключителни тези; „Предадената революция“ (1936), глава XI; „Преходната програма“ (1938). marxists.org
• Революционен комунистически интернационал: учредителен манифест от 2024 г., включително разделите за партията и политиката на идентичност. marxist.com
• Четвърти интернационал: „Манифест за екосоциалистическа революция — скъсване с капиталистическия растеж“, приет на XVIII световен конгрес през 2025 г.

U-DIGEST