Може да споделяте графики с данни, взети от най-сериозните учени, да показвате статистики за престъпност, раса, етнос, да говорите за реални нападения, престъпления и тероризъм. Всичко това обаче е суха статистика, трудно разбираема от масовия човек. Но един изключително добре заснет филм или сериал е чудесният инструмент за формиране на мнение и нагласи.
Adolescence (Юношество) на Netfix е именно това – брилянтно изпълнена пропаганда, насочена едновременно срещу белите хора и срещу мъжете и момчетата в частност.
Това е новият хитов сериал на Netflix, за който всички говорят, след обилно отразяване във всички възможни медии, които някога са получавали пари от левия естаблишмънт в САЩ. Историята уж се позовава на няколко случая на тийнейджъри, които нанасят удари с нож на свои връстнички в Обединеното кралство.
Главният герой и убиец в сериала, 13-годишният Джейми, е бяло момче от Северна Англия – факт, заради който много коментатори с право смятат, че става дума за пропаганда. Те казват, че е модерно да се демонизират белите момчета като расисти, хомофоби или в този случай като женомразци.
Посланието на филма е емоционално и насочено към родителите, особено майките, които с право се притесняват за възпитанието и поведението на децата си. Нека успокоя – сериалът е изцяло художествена измислица и не отразява света. Историята в него е изцяло измислена и неприложима, особено за нас, българските родители.
Припомням, че обаче имаше наистина случай от Великобритания, в който дете момче уби момичета.
Предпоставката на сериала е, че Джейми (в ролята Оуен Купър) е нормално момче от добро семейство, което брутално намушква съученичка.
Момчето е въвлечено в онлайн „културата на инцелите“ – incel или involuntary celibate, недоброволен целибат. В нея непривлекателните мъже обвиняват жените за това, че не правят секс. Това влияние, съчетано с ужасния характер, който е наследил от баща си (в ролята е съавторът на сериала Стивън Греъм), кара Джейми да убие момиче, което го привлича. Междувременно всеки мъжки персонаж, който срещаме в Adolescence, е или зъл, или жалък, или напълно безхарактерен.
Джак Торн, съавтор на Adolescence, заяви в интервю, че намерението му е било да „погледне в очите на мъжката ярост“. Но той също така признава, че когато двамата с Греъм са започнали да пишат историята, са се затруднявали да разработят мотива на Джейми за убийството. Асистентът им предложил да разгледат културата на „инцелите“. И им се сторило, че това е идеалното решение.
И така, във втория епизод чрез сина на инспектора, който учи в училището на Джейми, научаваме, че източникът на покварата на младия тийнейджър е „призив за действие от страна на мъжката сфера (manosphere)“. Детективът обобщава: „Това са неща, свързани с недоброволния целибат, с онзи боклук Андрю Тейт“ – имайки предвид британско-американския самоук влиятелен женомразец, който напоследък се е превърнал в нещо като народен герой сред някои недоволни млади мъже. Припомням, че част от богатството на братя Тейт идва от сводничество и скланяне към проституция.
Според Торн Джейми е бил „индоктриниран“ от такива като Тейт и „гласове, много по-опасни от тези на Андрю Тейт“ в онлайн маносферата.
И той папагалства техните „мизогинистични“ опорни точки. Виждаме това в епизод 3, когато Джейми, който до този момент е живял в център за задържане на непълнолетни през последните седем месеца, има интервю с криминалния психолог Бриони Аристън (в ролята Ерин Дохърти).
Тя води разговора като на семинар по джендър изследвания, като се задълбочава в темата „какво е да си мъж“, както и „как мъжете се отнасят към жените“. Джейми си спомня как баща му е „отвръщал поглед“, когато се е представял зле в спорта, и как майка му не е добра в нищо, освен в готвенето. Това са подробности, които сериалът предлага, за да обясни как мизогинията се превръща в склонност за убийство.
По време на сеанса детето многократно избухва в ярост, а веднъж, след като Бриони му казва да седне, той ѝ крещи: „Ти не контролираш това, което правя в живота си! Набий си го в шибаната малка глава.“
Тя остава неподвижна. Накрая той я притиска: „Харесваш ли ме?“. Изкрещява в лицето ѝ: „Не ме ли харесваш дори малко?“.
Когато Джейми е изведен от стаята, Бриони избухва в сълзи – което е изненадващо, като се има предвид, че работата ѝ е да оценява проблемни младежи. Сякаш сериалът се опитва да я представи като поредната жертва на токсичната мъжественост.
Изключително добре направеният сериал, със заснемане на един кадър, умело направено осветление, добре подбрана музика и чудесна актьорска игра – всеки един зрител остава с желаното от създателите впечатление.
Сериалът се промотира в платформата Netflix като нещо полезно, морално, правилно и е на началната страница. Аз самият прекратих своя абонамент към платформата, след като те продуцираха, публикуваха и продължават да имат френския сериал Cuties (Mignones), буквално софткор детска порнография, в която малолетни деца танцуват полуголи за възрастни мъже. Не, не се шегувам.
Същите тези радетели за добрия вкус и морал сега поучават света с този сериал, в който обвиняват белите деца и по-точно белите момчета, за несъществуващи и неизвършвани от тях престъпления, игнорирайки истинските и за съжаление зачестяващи случаи на други извършители.
Нещо повече, сериалът се радва на значима институционална подкрепа във Великобритания – премиерът от левицата Кийр Стармър.
Кой е Кийр Стармър?
Преди да заеме поста на премиер на Великобритания, Кийр Стармър е свързан с разследването на т.нар.grooming gangs – групи за скланяне и принуждаване към проституция на малолетни и непълнолетни бели британски деца. Извършителите са изключително и само чужденци, основно пакистанци.
Според доклад от 2014 г., изготвен от професор Алексис Джей, най-малко 1400 деца са били подложени на ужасяваща сексуална експлоатация в Ротерхам между 1997 и 2013 г.
Crown Protection Services (CPS) е независим орган, който води наказателни дела в Англия и Уелс свързани с деца. След като полицията разследва престъпленията и представи заключенията си, CPS решава дали да започне наказателно преследване въз основа на доказателствата и обществения интерес. Киър Стармър е назначен за ръководител на CPS през 2008 г. и заема тази длъжност в продължение на пет години. През 2015 г. той става депутат.
CPS беше критикувана за решението му да не продължи наказателното преследване в Рочдейл, тъй като след разследването между август 2008 г. и август 2009 г. е преценила показанията на основната жертва като „ненадеждни“.
След като Аксел Рудакубана влезе в детски център и уби три бели британски момиченца, ранявайки още 10, в Саутпорт избухнаха безредици от гневни роднини и приятели на децата.
Новият премиер от левицата Кийр Стармър, през годините активно несправял се със защитата на децата от посегателства от чужденци, които ги насилват, дрогират, бият и държат в на практика модерно робство, реши да таргетира правилните, според него, нарушители на закона и морала. А именно белите британци, защитаващи децата си.
Кийр Стармър смята, че сериалът Adolesence е толкова добър и значим, че е наредил да бъде показан във всички училища в страната.
С други думи, този пропаганден филм, целящ да създаде дадени емоционални нагласи и да посочи виновните за насилието – белите мъже, не някого другиго – получава изключителна помощ от държавата и държавните институции. Всички други формални и неформални методи за промотирането на това послание също се ползват.
Откакто Adolescence беше пуснат по-рано този месец, шоуто получи 100 процента оценка сред професионалните критици на Rotten Tomatoes, като един от тях каза, че може да спаси животи заради „безпощадното показване на токсичната мъжественост„.
В статия за британския таблоид The Guardian създателят Торн предлага „да има правителствена подкрепа“ за ограничаване на цифровите влияния, които вдъхновяват тези латентни хищници да вършат ужасни неща – „защото идеите, които се изразяват, са опасни в неправилните ръце, а младите мозъци не са подготвени да се справят с тях“.
Целта на тази кампания е да покаже на всички родители, че най-опасното възможно същество на този свят е белият им син, белият им съсед, белият им приятел. Всичко друго е расистко да се обсъжда или дори обмисля.
